|
|
В долината, в която се е сгушило Каменово, се намират много останки от човешка дейност от най-древни времена. Установено е, че пещерите, които са в чертите на селото, а и тези между Каменово и Топчии, са били обитавани. Живеели са в тях праисторически люде – пещерни хора. По късно из долината на открито също имало обитатели, най-вече на селищната могила сред селото. За тях ни говорят многобройните находки на кремъчни сечива: ножове, стъргалки, чукове, кости от диви и домашни животни и отломъци от керамика. Още по-късно тук са живели хора през така наречените камено-медна и бронзова епоха. При изкопи за основи на училището, читалището и други постройки са открити много погребения и около тях – медни, бронзови и фино изработени каменни предмети. А находките от върхове на железни стрели и копия и други железни предмети показват, че и в началото на железния период тук и в околностите също е имало човешки живот. Първи жители по нашите места, които пренадлежали към известен исторически народ, са траките. Доказателство за това са многото тракийски надгробни могили из околността, намерени монети от тракийски царе и откритата в местността Хасарлък грамота, дадена преди 1904 години на тракиеца Дурисис в уверение, че е отбил военната си служба като пехотинец от IV тракийска кохорта. Грамотата е медна плоча, на която на латински език е издълбано съдържанието ѝ. Следователно нашите места тогава, през 82-та година от новата ера, се владеели от римляните, които вербували от по кореното тракийско население свои помощни войскови поделения – кохорти. За живот в по-близко минало из околностите на Каменово говорят имената на местностите Боклуците, Юртлук, Ченак орман и други, където се намират останки от бита на хората, които са ги обитавали. Кога в нашата речна долина са изчезнали селищата, за които говорихме по-горе, не се знае. По-стари от нас хора, наши съселяни разказваха, че преди тук да се заселят нашите прадеди, долината била заета от гъста едра гора, през която се виела „рякъта”, малка рекичка, която в най-подробните карти е означена като Топчийска река. На днешния площад сред селото било по-открито и там от най-старо време съществували кладенци със студена пивка вода. От тия кладенци българите, които живеели в северозападната част на днешното село Равно, се снабдявали с питейна вода. Именно заради водата, твърдяха старите хора, българите от днешно Равно в началото на XIX век се преселили последователно в продължение на десетки години в долината. Изсичали те горските дървета, които им послужили за строителен материал, разчиствали терени и си построявали къщи и стопански постройки. Заселвали се те тук, за да бъдат близо до хубавата кладенчова вода, тъй необходима им. Така българите, които живеели в днешното Равно, се заселват в долината. Най-първите заселници се установяват най-близо до сегашния площад с кладенците, а придошлите след тях последователно се зареждат до тях все по-надолу в северна посока.В широки дворове се настаняват семествата Паскови, до тях – Калеви, следват Кьосеви, Коджахристови, Грънчарови, Стойкови и така нататък. Южно от площада отначало е празно чак до турската махала, която е съществувала преди още българите от Равно да се заселят в долината. Впоследствие това празно пространство се запълва с преселници. Днешното си име Каменово носи от август 1934 година.